Графити дуото Arsek & Erase: Искаме да оставим по-трайна следа и в България

„Харесваме как хората стават по-усмихнати с напредване на рисунката ни“, казват двамата

Графит „Serdika Tulip“

Все по-често, разхождайки се из малките улици на столицата, срещаме красиви графити и изображения. Произведения, носещи послание, собствен чар и настроение. Вървиш и не знаеш какво те очаква на следващата пресечка. Чувството, заставайки под изрисуваната сграда, е някак странно. Чувстваш се толкова малък, а единственото, което можеш да направиш, е да се наслаждаваш.

Как се стига до крайния резултат? Какво мисли българинът за изкуството и как се заражда любовта към него? На тези и други въпроси отговарят Георги и Жельо – по-известни като дуото Arsek & Erase, създатели на един от най-впечатляващите графити в София, а и не само.

-Разкажете повече за вашето дуо. Кои сте вие, как се е породила любовта към графитите и трудна ли беше реализацията?

Ние сме Георги Димитров и Жельо Димитров и сме по известни като графити дуото Arsek & Erase. Любовта към графитите се зароди още в тийнейджърските години, или по-точно в началото на 2000г. Първоначално започна доста спонтанно като всяко действие на дете на възраст около 15-16 години, но за нас беше различно, защото имаше тръпка и беше начин да изразиш себе си по един нестандартен начин. Първите няколко години бяха доста трудни, защото трябваше да натрупаме опит както в рисуването на скици, така и на стена със спрей. След като започнахме да трупаме умения със системната практика, така и крайният резултат започна да ни удовлетворява, както и да впечатлява хората в онези години, тъй като графитите бяха една нова и непозната материя за масата.

-Ако имахте възможността да опишете изкуството си с една дума, коя би била тя?

Любов.

-Според вас, какво е разбирането на българина за графитите?

В последните години българинът определено започна да гледа на графитите доста по- положително и започна да разбира, че те не са просто акт на вандалска проява през нощта, а могат да бъдат и истинско изкуство, което е заредено с положителна енергия и носи своето послание и идея.

-Изкуство или бунт са те?

В своето зараждане графитите са се използвали като форма на бунт, но в последните 20 години и повече със сигурност са се развили толкова много, че вече са една от най-разпознаваемите форми на модерното и градско изкуство.

-А кой бе моментът, в който графитите навлязоха в България и започнаха да красят улиците?

Графитите навлизат в България в средата на 90-те години в няколко различни точки на България. А по-масово се наблюдаваше техния бум между 2000-2004 година.

-Споделете ни за целия процес. От избора на място, през графиката и посланието й, до крайния резултат. Кой етап е най-любим за вас?

При нас в последните години процесът е свързан предимно с проекти за клиенти и фестивалите, на които рисуваме. При този тип проекти реално локацията вече е избрана, а ние трябва да развием желанието и идеята на хората, които ни се доверяват и разчитат на нас да вдъхнем нов и модерен облик на тяхното пространство. Като при нас, може би, най вълнуващ е процесът на работа и етапите, през които минаваме докато стигнем до крайния резултат, защото колкото и перфектна скица да имаш предварително, то винаги се налага да импровизираш на доста места в рисунката. Също така, в процеса на работа харесваме как настроението на хората, които ни наблюдават, се мени постепенно спрямо различните етапи на рисунката и как с наближаване към завършека те стават все по-усмихнати и любопитни.

-Смятате ли, че бихме могли да ви наречем „съвременни будители“, които използват изкуството, за да говорят чрез него?

Честно казано, не знаем дали бихме се оприличили като будители, тъй като нямаме намерение да просвещаваме хората с нашите ценности и виждания. А по-скоро чрез нашето изкуство се стремим да променим средата, в която живеем, а не да даваме насока на самите хора. А ако това, което правим, им харесва и може да е извор на вдъхновение за някого или просто начин да го усмихнем, значи си е заслужавало да го направим.

-Кое е любимото послание, което сте оставяли след  себе си?

В по-голямата част от нашите творби не залагаме на дълбок или скрит смисъл или някакво конкретно послание. По-скоро стилът ни е такъв, че винаги рисуваме с доста свежи и позитивни цветове, които хората асоциират с позитивното и ведро настроение. Може би и това е нашето основно послание да бъдем позитивни и добри хора.

-Каква е историята на новосъздадената илюстрация „Serdika Tulip“?

Историята, която се крие зад последния ни стенопис озаглавен „Serdika Tulip“ е свързан  с холандското посолство в България и това, че са направили специален сорт лале, който е в националните ни багри и носи името „Сердика“ и беше официално подарен на нашата страна. Те са главният инициатор на проекта, а с помощта на момчетата от „Sofia Graffiti Tour“ и преминаването през куп перипетии – след повече от половин година, проектът стана реалност през изминалия месец октомври.

-За какво мечтаете?

Може би е доста клиширано, но реално като всички останали мечтаем за по-добър живот в родната ни страна България и все повече възможности да се развиваме и творим тук. Тъй като през последните десетина години може да се каже, че срещаме по-голям интерес за работата ни от хората от чужбина. Пътували сме и сме рисували в десетки държави из целия свят, а сякаш ни се иска да оставим по-трайна следа и в България.

Можете да намерите още от техните произведения в профила им в Instagram и Facebook .

Автор: Василена Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share via
Copy link
Powered by Social Snap